ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ВЪВ ВИДИН, ЗАЩОТО…

Видин е разположен край река Дунав. Макар и малък, той е изключително живописен, интересен, и красив град. Също така той има много богата история и културно минало. В града има множество паметници, архитектурни забележителности, и изключително интересни открития в музеите – за живота, навиците, труда и оцеляването на жителите на нашите земи през годините.

Видин е деветнадесетия по големина град в Българи. За съжаление през последните 50 години, броя на населението в цяла северозападна  България намалява много рязко. Особено драстично е това намаление в нашия град, където броя на жителите се е стопил наполовина и наброява около 23 000 души.

Градът ни е създаден още през древността. Възникнал е на мястото на древно келтско селище, което носело името Дунания. Преди да се нарече Видин, градът е носил имената Бонония – измислено от римляните, а в последствие българите го кръстили Бдин / Бъдин /, след което го нарекли Видин – името, което носи и в днешни времена.

Най – важните древни паметници  са : „Баба Вида”, музей „Конака” , така наречената „Кръстата казарма”, Видинската галерия „Никола Петров” и други. Естествено има и красиви и спокойни места за отдих Видинският панаир и рали “Вида”, които бяха прекъснати през последните години, но традицията бе подновена.

Аз искам да живея във Видин, защото това е моят роден град, приятелите и роднините ми живеят тук, и въпреки негативното мнение на повечето хора, и това, което те говорят за града, аз мисля и вярвам, че Видин започва да се развива, и че пред него има светло бъдеще, както за него, така и за жителите му.

Не бих заменил Видин за нищо, защото макар и малък, и незабележим за някои хора, за мен той е най – скъпото кътче на Земята, и това няма да се промени никога.

МОЯТА КЛАСНА СТАЯ

Класната стая е мястото, на което прекарваме голяма част от ежедневието си.

 Kакто учителката е наречена „втората ни майка”, така и класната ни стая може да бъде наречена “вторият ни дом”. Тъй както в домовете си всеки от нас и неговото семейство са едно цяло, така и аз и съучениците ми сме едно цяло и трябва да се подкрепяме винаги, въпреки различията помежду ни, за да ставаме все по – силен колектив. 

Преди априлската ваканция класната ни стая не беше много уютна. Боята по стените беше стара, столовете, чиновете – почти всичко. Именно затова, аз и още няколко мои съученици решихме, че тя има нужда от някои подобрения. Тя имаше нужда от ремонт. Предложихме нашата идея на класния ни ръководител и пред родителите, и те естествено приеха.

И ето, че дните от ваканцията се изтърколиха бързо, и дойде време да разберем какво сме постигнали – както ние и нашите родители, така и училището и майсторите, които се заеха с ремонта. Беше време да видим дали нашите очаквания ще бъдат оправдани. Докато вървях из училищния коридор, на път към класната стая, си задавах един въпрос – чудех се как ще изглежда „новата” стая. Горях от вълнение да разбера отговора и същевременно си отговарях сам, и си представях начините, по които може да изглежда стаята. Когато отворих вратата, видях един начин, който не си бях представял, но определено беше правилният. Огледах се наоколо, и се чудех дали съм на точното място. Всичко лъщеше от чистота, стените бяха по– светли от всякога, подът сякаш не бе изциклен с машина, а сякаш беше посипан със злато. Наистина не вярвах, че на първия учебен ден след ваканцията ще видя всички мои съученици толкова радостни, не вярвах, че аз самият ще съм толкова развълнуван и щастлив от този ремонт, който преди няколко дни ми се струваше, че не е нищо особено.

“Новата” ни класна стая е прекрасна и аз много благодаря на родителите, които не се поколебаха да платят за ремонта. На госпожите и целият училищен колектив, който помогна да бъде осъществена тази идея. И не на последно място, на майсторите, за това, че превърнаха старата и обикновена класна стая в нова, красива и уютна. Аз осъзнавам колко дължа на хората, които изброих, и се надявам съучениците ми да го осъзнават също, и да оправдаят труда на всички тези хора. Вече съм горд да казвам на учениците от другите класове, че на това място аз прекарвам шест часа от моето ежедневие.

 Започнахме да сме различни от останалите класове, и най – важното е, че станахме различни с добро.