ЕСЕ : ДАЛИ ПРИРОДАТА НИ ПРОКЛИНА?

Дали наистина природата ни проклина? Тя, нашата създателка, обича ли ни, какво сме за нея. Може би тя ни проклина, защото ние я унищожаваме и подценяваме. Но защо го правим ? Нали природата ни дава всички тези блага, от които живеем и се прехранваме всеки божи ден.

Дали ние сами не провокираме природата към отмъщение. Та нашето безразсъдство и лекомислие ще ни съсипе. Може би си мислите, че една изоставена на пътя опаковка не е нищо в сравнение с хилядите тонове боклук, но не е така. Помислете си по въпроса: За колко време се разгражда пластмасата? И аз незнам, няма точен отговор, но е стотици години.

За какво друго може да ни проклина природата? Може би заради непрекъснатото изсичане на горите или пък унищожаването на застрашени животни.

За мен главната причина е в самите нас. Вероятно на природата й е писнало да гледа толкова плач и страдание. Всички тези войни, цялата омраза и ненавист, кръв и жестокост, която ние днес и поднасяме. А може би ни смята за несполучлив свой експеримент.

Най – вероятно няма да доживея    края на света или появата на осми континент, но със сигурност ще изхвърля своята опаковка в контейнера за разделно събиране и ще възстановя малка частица от разрушената хармония между мен и ВЕЛИКАТА ПРИРОДА – СЪЗИДАТЕЛКА.