МОЯТА КЛАСНА СТАЯ
Класната стая – това е мястото,
където прекарваме по-голяма част от деня. Тя е кът от училището, в което
отдавна исках да уча. Има си номер – 105.
До скоро тя изглеждаше като повечето класни стаи във видинските училища
– вехта и неугледна.В нея всяка сутрин идвахме ние – нейните нови обитатели,
влизахме и ни
обгръщаше духът на отминалото време.
Стените й носеха следи от химикали, подът й беше олющен и унил.Старата учебна
дъска „носеше” на плещите си новата и модерна бяла такава. С всеки изминал ден
стаята ставаше все по-стара и по-стара, докато в един момент решихме да я
реанимираме. Не мислихме дълго, но обсъждането за новата й „визия” течеше
бурно. Всеки даваше различни идеи, обсъждахме, представяхме си я по-млада и
различна. Намерихме подкрепа и добри съмишленици в лицето на нашите родители и колектива
на училището.
Точно тогава отлетяхме във ваканция и оставихме старата класна стая да
си отдъхне от нас. Не си взехме довиждане с нея, когато си тръгнахме.
Докато няколко дена бяхме забравили
за училищните тревоги, нашата класна стая беше подложена на „пълна промяна”:
старите пердета изчезнаха и на тяхно място се появиха съвременни щори. Олющеният
под се лакира и гордо светеше под слънчевите лъчи. Стените се обагриха в
тюркоазено зелено, дори навяваха мисли за предстоящо море, а новия цокъл, който
обши долната част на стените легна като пясъчна дюна. Старата дъска се
„пенсионира” някъде в хранилището. Появи се странен парфюм с дъх на ново и
навсякъде цъфнаха шарени балони.
Ваканцията свърши и ние, нарамили раници дотътрихме сънени
крака.Отваряйки вратата, класната ни стая ни посрещна млада, топла, усмихната и
щастлива.Тя сякаш искреше от радост да ни види и да ни покаже новия си
вид.Обзети от нейната омая, ние
също се преобразихме – станахме
по-ведри и сякаш по-пораснали.С удоволствие обсъдихме новия й вид и очакваме
одобрението на учителите ни.
От време на време усещахме как през вратата наднича Завистта, но нямаше
сили да прекрачи. Ведрото настроение и красотата не й го позволиха.